Мир чрез преговори? Никой не иска друго, но ...

Мир чрез натиск върху Украйна е позиция, която пряко обслужва враждебни на Европа интереси и радикално ескалира рисковете, особено на Балканите

Мерц иска преговори* и мир чрез натиск върху Русия.

Радев иска преговори и мир чрез натиск върху ... Украйна.

Колко голяма е разликата? Огромна, по няколко причини:

1) Първо контекстът: Путин доскоро изключваше участие на Европа в преговорния процес. Той всъщност изключваше и Украйна. Неговата идея беше единствено пряко договаряне с Тръмп, който също публично отхвърляше ролята на Европа и Украйна. Дори фактът, че вече участието на Европа не се поставя под съмнение, е значителен успех и за ЕС, и за партньорите на ЕС - Обединеното кралство, Норвегия, Канада. Но е преди всичко успех НА Украйна и ЗА Украйна. Просто европейският и украинският интерес в огромен степен съвпадат, а причината за тази важна еволюция са най-вече украинските успехи на боното и дипломатическо поле, без помощ, меко казано, от САЩ.

2) Още контекст: Тръмп не се интересува от независимостта и суверенитета на Украйна. В неговите първични, донякъде инфантилни представи за света, Украйна е терен за “разпределение на сфери на влияние” между САЩ и Русия - както икономическо, така и стратегическо. Нещо като Персия между Русия и Британската империя преди повече от век. С разликата, че Тръмп не знае за Персия, а Путин знае и е обсебен от подобни имперски сделки, което го поставя в далеч по-добра позиция в дружеските разговори. Тръмп живее във въображаем имперски свят, в който той е световен лидер. Путин живее в имперския свят от миналото, в който е глобален играч и регионален лидер. Живее и в имперски свят от по-далечното минало, в който е васал на Източната империя, но господар на Запад от себе си…

3) И Тръмп, и Путин виждат интерес в слабостта на Европа - и икономически, и стратегически. От тази гледна точка, мир, който е унизителен за Европа и фатален за украинската независимост, изглежда добра сделка между тях. Сделка, след която “разпределението на сфери влияние” може да продължи на Запад. Това е кошмарен сценарий за Източна и Северна Европа. И както винаги в такива сценарии, има вътрешни сили, които си представят, че могат да постигнат повече за личния си интерес (публично наречен “национален”) чрез васалитет. Някои си го представят като васалитет към Кремъл, други - към Вашингтон.
На Югозапад, обаче - на Балканите - тази перспектива е особено опасна, защото има още два мощни фактора - Китай и Турция. “Разпределението на сфери на влияние” на Балканите неизбежно ще включи и тях. И съвсем не е случайно, че Гърция, която никога не се е отличавала с антируски позиции, е супер чувствителна на тема Украйна - тя просто знае, поради много високото ниво на лидерството и елита си в момента, че ако започнем да оправдаваме завоевателни войни със “сложни исторически, религиозни, културни…” и прочие паразитни оправдания на агресията, тя е особено уязвима. Ние също - но не го знаем, или се правим, че не го знаем.

4) За Тръмп, загробването на украинската независимост и пренасянето на риска на Запад представлява неоценима възможност да развие един бизнес модел от Ню Йорк, който - казват - не бил чужд на фамилията му в миналото. Нарича се security racket и изисква наличието на слаб, несигурен и заплашен “партньор”, когото да “закриляш”... “Мир” при условията на Кремъл автоматично ще превърне целия източен фланг на НАТО и ЕС в американски клиенти, готови на всякакви бизнес транзакции, характерни отново за фамилията на Тръмп, но днес, а не в миналото.

5) Съответно - за Европа, “мир” чрез натиск върху Украйна и смачкване на нейната независимост е кошмарен сценарий, който увеличава драматично рисковете, пред които континентът (не само ЕС) е бездруго изправен.

6) Съответно - за Европа преговори без европейско участие не могат да доведат до същински мир. Те са път към ескалация на рисковете. Излишно е да казваме, че преговори без украинско участие не могат да доведат до никакъв мир, а само до хаос и ескалация на насилието.

7) Голямата победа на Украйна (и в немалка степен на Европа) е, че повече от година след началото на рекета от срана на Тръмп, позициите на Украйна на бойното поле се подобряват, а не се влошават. А дипломатическите й позиции се подобряват многократно, благодарение на уникалните иновации в областта на отбраната и воденето на военни действия. Това рязко повишава и тежестта на Европа, която единствена остана зад Украйна в този тежък период.

Или казано накратко - позицията на г-н Радев за намаляване/спиране на подкрепата за Украйна и отслабване на натиска върху Русия няма как да отговаря нито на българските, нито на общоевропейските ни интереси. Тя е драматично различна от европейския консенсус, в случая изразен от Мерц. И всъщност обслужва дори не толкова Путин, колкото Тръмп. Защото разделение в ЕС по оста “Кремъл” не е възможно. Но по оста “Вашингтон” все още е, макар не за дълго.

*Всеки отговорен политик в Европа (в т.ч. Украйна) иска мир и знае, че мир се постига чрез преговори. И Зеленски, и Мерц, и Макрон, и Мелони са призовавали многократно за мирно решение.