Какво означава "VENEZUELA MAJORITY" в Европейския парламент?

Или как Тръмп се изплю в лицата на съюзниците си и в Европа, и във Венецуела...

Датата е 19 септември 2024 година. Поводът - резолюция за президентските избори във Венецуела, предложена от “крайнодесните” групи на консерваторите и “патриотите” (националистите) в ЕП.

Резолюцията предвижда признаване на Edmundo González Urrutia за законно избран президент на Венецуела, а дясната демократична опозиция начело с María Corina Machado - за легитимен представител на Венецуела в международните отношения.

Левицата в ЕП отказа да подкрепи резолюцията - може би прецени, че признаването на Едмундо Гонсалес е твърде силен ход. Може би Гонсалес и Мачадо им се струваха твърде десни, за да получат толкова силна подкрепа (крайно левите партньори в кабинета “Санчес” в Испания имат стабилни връзки с движението на Чавес от 90-те, а испанците са доминираща делегация при европейските социалисти...). А може би просто отказаха да гласуват резолюция на “крайната десница”, независимо от съдържанието...

ЕНП подкрепи категорично - и по този начин реализира за първи път неизбежното “резервно мнозинство” вдясно от центъра. Мнозинство, което през следващата година беше неколкократно използвано основно за ревизия на предозирането в климатичната политика от ерата “Тимерманс”.

Точно защото беше за първи път, мнозинството вдясно от центъра си остана “Venezuela Majority” - използвано обидно от левите и с гордост от “крайно десните”.

Та за признаването на Гонсалес и Мачадо гласуваха и евродепутатите на Мелони, и на Льо Пен/Бардела, и тези на Орбан, и дори ... “Алтернатива за Германия” (”Възраждане”, разбира се, бяха “против”, те са си фенове на Чавес/Мадуро). И се гордееха, че са гласували за демокрацията във Венецуела и против левичарската и криминална военна диктатура на Мадуро и хунтата му. И правилно, с основание се гордееха.

Сега Тръмп каза, че Мачадо “няма подкрепата и уважението” на народа на Венецуела. И че САЩ ще “рънват” страната сами. Но САЩ нямат нито един войник там. Страната се “рънва” от ... вицепрезидента на Мадуро и военната му хунта. Тръмп и Рубио изискват от “новото” ръководство лоялност, изразяваща се, изглежда, предимно в достъп за американските петролни гиганти (които засега не изразяват особен ентусиазъм да ходят там) - “We shall take back the oil, we’re gonna be reimbursed...”. Дали режимът ще “клекне”, или ще възроди угасналата си подкрепа с шумни лозунги срещу американския империализъм - винаги актуални в Латинска Америка - има малко значение.

Засега изборът е между запазване на режима под американско покровителство и ... запазване на режима без особено американско влияние. И двете алтернативи затрудняват, а не подпомагат демократичния преход и установяването на власт на демократично избраните десни лидери на страната.

Не е чудно, че европейската “крайна десница” мълчи. Тя ръкопляскаше, когато Марина Мачадо благодари на Тръмп за Нобеловата си награда за мир. Сега се очаква да ръкопляска на хунтата на Мадуро, ако даде нефта си... Прочее, тук не съм съвсем прав - Марин Льо Пен вече се изказа против американската интервенция, но от “суверенистки” позиции, т.е. почти защити непризнатия режим на Мадуро.

Мачадо и Гонсалес засега получиха ясна подкрепа не от “крайната десница”, а от ЕНП и либералите, и конкретно - от Мерц и Макрон.